Ротаторният маншон е функционална група от четири мускула, които обхващат раменната става и осигуряват динамичната ѝ стабилност и въртеливи движения на ръката.
Тези мускули запазват главата на раменната кост (хумерус) центрирана в плитката ставна ямка на лопатката (гленоид) по време на цялото движение на ръката.
Анатомичен състав
Четирите мускула на ротаторния маншон са: надостен мускул (supraspinatus), който започва от едноименната ямка на лопатката и завършва на големия туберкул на хумеруса; подостен мускул (infraspinatus), който започва от подостната ямка и също се прикрепя на големия туберкул; малък кръгъл мускул (teres minor), който започва от латералния ръб на лопатката и завършва на големия туберкул; и подлопатен мускул (subscapularis), който започва от предната повърхност на лопатката и завършва на малкия туберкул на хумеруса.
Първите три мускула участват в латералната ротация на ръката, а subscapularis осигурява медиалната ротация.
Функционална роля
Основна функция на маншона е да поддържа главата на хумеруса притисната към гленоидната ямка, докато големите мускули на рамото (делтоиден, голям гръден, широк гръбен) генерират мощните движения на ръката.
Без тази центрираща функция, главата на хумеруса би се изкачвала нагоре при всяко повдигане на ръката и би се компресирала под акромиона. Освен стабилизиращата функция, маншонът инициира първите 15 градуса на абдукция на ръката, преди делтоидният мускул да поеме движението.
Чести увреди
Сухожилието на supraspinatus е най-често засегнато при увреди на ротаторния маншон, тъй като преминава през тясно пространство между акромиона и главата на хумеруса. Дегенеративните разкъсвания са по-чести от острите травматични и зачестяват с напредването на възрастта.
Над 50 на сто от хората над 60-годишна възраст имат частична или пълна руптура на маншона, често без симптоми. Острите разкъсвания обикновено се случват при падане върху изпъната ръка или при тегло, рязко свалено надолу.
Клинични признаци
Болката при увреда на ротаторния маншон се локализира в латералната част на рамото и често се излъчва към делтоида и горната част на мишницата. Болката се усилва нощно време при лежане върху засегнатата страна и при повдигане на ръката над главата.
Слабост при абдукция и латерална ротация е често явление при значителни руптури. Тестовете на Йоргасон, Хокинс и Нър подпомагат клиничната оценка.
Принципи на лечение
Консервативното лечение включва покой, противовъзпалителни средства, физиотерапия и упражнения за укрепване на маншона и стабилизиращите лопатъчни мускули. Ортезите за рамо имобилизират ставата в ранния период след травма или операция.
Хирургичното лечение се препоръчва при пълни руптури с функционални оплаквания, особено при млади и активни пациенти. Артроскопският шев на маншона е стандартна процедура в съвременната ортопедия.