Замръзналото рамо, известно медицински като адхезивен капсулит, представлява състояние, при което ставната капсула на раменната става се възпалява и постепенно се сгърчва. Резултатът е силна болка и значително ограничение на движенията във всички посоки.
Засяга около 2 до 5 процента от общото население, най-често жени между 40 и 60-годишна възраст.
Етиология
Точната причина за първичното замръзнало рамо остава неизяснена въпреки десетилетия проучвания. Установени са няколко асоциирани състояния, които значително повишават риска.
Захарният диабет е най-силната предикторна променлива и пациентите с диабет имат от 5 до 10 пъти по-висок риск, често с двустранно засягане. Хипо- и хипертиреоидизмът, болестта на Паркинсон, някои сърдечни заболявания и приемът на определени медикаменти също са свързани с повишен риск. Вторичното замръзнало рамо се развива след травми, операции или продължителна имобилизация.
Три фази на заболяването
Класическото описание на Кодман от 1934 година разделя замръзналото рамо на три отделни фази с характерна продължителност.
Фаза 1 (замръзване) продължава от 2 до 9 месеца и се характеризира с нарастваща болка и постепенно ограничение на движенията. Фаза 2 (замръзнало) продължава от 4 до 12 месеца, при която болката намалява, но ограничението на движенията е максимално и сериозно нарушава ежедневните дейности. Фаза 3 (размразяване) продължава от 6 до 24 месеца, при която обхватът на движение постепенно се възстановява.
Клинична диагностика
Замръзналото рамо се диагностицира основно клинично. Характеристична е едновременната загуба както на активния, така и на пасивния обхват на движение, което отличава състоянието от увредата на ротаторния маншон, при която пасивните движения са запазени.
Външната ротация е винаги ограничена и понякога е и единственото обективно ограничение в ранни стадии. Магнитно-резонансната томография не е необходима за диагностика, но може да изключи други причини. Артрография показва намалена капсуларна вместимост, която е патогномонична.
Консервативно лечение
Замръзналото рамо е самоограничаващо се състояние и в повечето случаи се възстановява спонтанно, макар че процесът може да отнеме до 24 месеца. Целта на лечението е намаляване на болката и ускоряване на възстановяването.
Стречинг упражнения, нежно поддържане на обхвата на движение, физиотерапия и аналгетици са основни мерки. Локалните инжекции с кортикостероид в ставната кухина намаляват болката, особено в първа фаза, и могат да съкратят общата продължителност на заболяването. Топлите компреси преди упражнения и ледените компреси след тях са полезни.
Резистентни случаи
При пациенти, които не се повлияват от консервативно лечение в продължение на 6 до 12 месеца, се обсъждат интервенционални процедури.
Хидродилатация (инстилация с физиологичен разтвор под контрол) механично разширява сгърчената капсула. Манипулация под анестезия е ефективна процедура, но изисква внимателен подбор поради риска от усложнения. Артроскопският капсулен релийз е окончателно решение при резистентни случаи и обхваща пресичане на сгърчените капсуларни области.