Гонартрозата представлява дегенеративно заболяване на колянната става, при което се наблюдава прогресивна загуба на ставния хрущял, реакция на подлежащата кост и възпалителни промени в синовиалната мембрана. Това е едно от най-разпространените хронични заболявания на опорно-двигателния апарат и засяга над 250 милиона души в световен мащаб.
Класификация по Келгрен-Лорънс
Класификацията по Келгрен и Лорънс от 1957 година остава златен стандарт за рентгенографско стадиране на гонартрозата. Степен 0: липса на рентгенологични промени. Степен 1: съмнително стесняване на ставната цепка и възможни остеофити. Степен 2: дефинитивни остеофити и възможно стесняване на цепката. Степен 3: умерени остеофити, ясно стесняване на цепката, субхондрална склероза и възможна деформация на костните контури. Степен 4: големи остеофити, изразено стесняване на цепката, тежка субхондрална склероза и дефинитивна деформация. Тази класификация позволява обективно проследяване и предсказва клиничния ход.
Първична и вторична гонартроза
Първичната гонартроза няма ясна основна причина и се счита за резултат от комбинация от генетична предразположеност и кумулативно механично натоварване в продължение на десетилетия. Тя засяга обикновено двете колене и се проявява след 50-годишна възраст. Вторичната гонартроза възниква като последствие от предходно ставно увреждане: вътреставни фрактури, разкъсване на менисци или кръстни връзки, ставни инфекции, възпалителни заболявания или вродени деформации. Тя често засяга едно коляно и се проявява по-рано.
Симптоми и клиничен ход
Болката при гонартроза започва като механична: появява се при натоварване и отшумява в покой. С прогресията се развива сутрешна скованост, ограничение на движенията, ставна крепитация и постепенно стесняване на функционалния обхват. В напреднали стадии се появява нощна болка и значително ограничение на ходенето. Варусна или валгусна деформация на крайника настъпва при асиметрично износване на медиалния или латералния отдел.
Консервативно лечение
Намаляване на телесното тегло е една от най-ефективните интервенции. Изследванията показват, че всеки килограм отслабване намалява натоварването на коляното с около 4 килограма при ходене. Терапевтични упражнения за укрепване на квадрицепса и постуралните мускули са с високо ниво на доказателственост. Физиотерапията намалява болката и подобрява функцията. Наколенки с разтоварващ ефект при едностранна гонартроза прехвърлят натоварването от засегнатия отдел. Шарнирни ортези със странична подкрепа помагат при инстабилност. Перорални противовъзпалителни средства и инжекции с хиалуронова киселина се прилагат според конкретния пациент.
Хирургично лечение
Артроскопският дебридман не се препоръчва при чисто дегенеративна гонартроза без механични симптоми. Високите тибиални остеотомии се прилагат при млади пациенти с едностранна (медиална или латерална) гонартроза и варусна или валгусна деформация. Тоталното колянно ендопротезиране е златен стандарт при напреднала гонартроза, която не се повлиява от консервативно лечение. Унилатерално (медиално или латерално) частично ендопротезиране е алтернатива при селектирани пациенти с засягане само на единия отдел.