Коксартрозата представлява дегенеративно заболяване на тазобедрената става, което се характеризира с прогресивна загуба на ставния хрущял и вторични промени в подлежащата кост.
Тазобедрената става е сферична и понася значителни натоварвания, които могат да достигнат до 5 пъти телесното тегло при определени дейности.
Причини за коксартроза
Първичната коксартроза няма установена ясна причина и се развива с напредването на възрастта. Вторичната коксартроза възниква при предшестваща ставна патология.
Дисплазията на тазобедрената става е сред най-честите причини за вторична артроза при млади хора, особено жени. Фемороацетабуларният импинджмент е сравнително нова диагностична категория, при която анатомичен сблъсък между бедрената глава и ацетабуларния ръб води до прогресивни увреди. Аваскуларна некроза на бедрената глава, посттравматични промени, ревматоиден артрит и септичен артрит също са важни причини.
Симптоми
Болката при коксартроза се локализира основно в слабинната област и може да се излъчва към предната или вътрешната част на бедрото. Често пациентите грешно я приписват на коляното, особено при изолирана дистална пропагация.
Сутрешната скованост обикновено продължава по-малко от 30 минути, което я отличава от възпалителните артропатии. Ограничението на движенията е прогресивно, като най-рано се засягат вътрешната ротация и абдукцията. В напреднали стадии се появяват скъсяване на засегнатия крайник и куцаща походка.
Клинична оценка
Класическите тестове включват теста на Патрик (FABER), при който флексия, абдукция и външна ротация на бедрото предизвиква болка в слабинната област. Тестът на Тренделенбург показва дисфункция на абдукторната мускулатура. Измерването на обхвата на движение се прави стандартно от неутрална позиция.
Рентгенографската диагноза включва предно-задна снимка на таза и аксиална проекция на засегнатата става. Стесняването на ставната цепка, остеофити, субхондрална склероза и кисти са характерни находки.
Консервативно лечение
Загубата на тегло, упражненията за укрепване на абдукторите и стречинг на флексорите на бедрото имат доказана полза. Хидротерапията е добре поносима при ограничена ставна функция.
Бастун в противоположната ръка намалява натоварването на засегнатата става с около 25 до 30 процента. Перорални противовъзпалителни средства се прилагат при болезнени епизоди. Локалните инжекции имат по-ограничена роля в сравнение с други стави поради техническата трудност на достъпа и риска от инфекция.
Тазобедрено ендопротезиране
Тоталното тазобедрено ендопротезиране (ТТЕ) е една от най-успешните операции в съвременната ортопедия. Процедурата заменя главата на бедрената кост с метален или керамичен компонент и ацетабуларния ставен покрив с протезен компонент.
Преживяемостта на съвременните импланти надхвърля 20 години при над 90 процента от пациентите. Възстановяването след операцията включва ранно стъпване, рехабилитация и постепенно връщане към активности. Дислокацията, инфекцията и периимплантната фрактура са основните дългосрочни рискове.