Бурситът представлява възпаление на бурсата, малка торбичка със синовиална мембрана и течност, която намалява триенето между съседни анатомични структури. Бурсите се намират на места, където кости, сухожилия, мускули или кожа се движат в близък контакт. В тялото има над 150 бурси, но клинично значими са относително малък брой.
Анатомия и функция на бурсите
Бурсите имат тънка синовиална мембрана и съдържат малко количество синовиална течност, която е сходна с тази в синовиалните стави. Функцията им е да намаляват триенето и да осигуряват плавно движение на тъканите една спрямо друга. Постоянните бурси са анатомично определени структури, които съществуват от раждането. Адвентициалните бурси се формират в отговор на хронично триене и могат да възникнат на места, които не съдържат бурси нормално, например над буниона при халукс валгус.
Видове бурсит по локализация
Субакромиален бурсит на рамото е свързан с импинджмънт синдрома и засяга бурсата между акромиона и сухожилието на надостния мускул. Трохантерен бурсит засяга бурсата над големия трохантер на бедрената кост и причинява болка по латералната страна на бедрото. Препателарен бурсит (също „домакинско коляно“) засяга бурсата пред пателата и често възниква при професии, изискващи продължително коленичене. Олекранон бурсит засяга бурсата над улнарния процес на лакътя и причинява характерна изпъкналост в задната част на лакътя. Анзеринов бурсит засяга бурсата под медиалната ставна линия на коляното.
Етиология
Острите бурсити често възникват в резултат на травма (директен удар) или продължително триене и натоварване. Септичните бурсити са следствие от бактериална инфекция, най-често Staphylococcus aureus, която прониква в бурсата след дребна кожна травма. Хроничните бурсити са свързани с повтарящи се професионални или спортни дейности, които предизвикват продължително триене. Системни заболявания като ревматоиден артрит, подагра и псевдоподагра могат да предизвикат рецидивиращи бурсити в множество локализации.
Клинична картина и диагностика
Класическите симптоми включват локална болка, оток и понякога видима флуктуираща изпъкналост над засегнатата зона. Болката се засилва при движения, които включват засегнатата бурса. Кожата над повърхностните бурси (препателарна, олекранон) може да бъде зачервена и топла. Диференциалната диагноза със септичен бурсит е критична, тъй като септичните бурсити изискват антибиотично лечение и понякога дренаж. Аспирация на бурсалната течност за бактериологичен посев е златен стандарт при съмнение за инфекция.
Лечение
Асептичните бурсити се лекуват по протокола PRICE (Protection, Rest, Ice, Compression, Elevation). Противовъзпалителни средства, локални инжекции с кортикостероид при персистиращи случаи и физиотерапия са основни мерки. Идентифицирането и избягването на провокиращия фактор е критично за превенция на рецидиви. При препателарен и олекранон бурсит се препоръчват специализирани наколенки и налакътници с амортизиращ ефект, които предотвратяват прякото натоварване на засегнатата зона. Септичните бурсити изискват системни антибиотици и при необходимост хирургичен дренаж.