Тригер фингърът, известен още като заскачащ пръст или стенозиращ тендовагинит на пръстовите флексори, представлява състояние, при което сухожилието на флексора на пръста се затруднява при плъзгане през първата ануларна примка (A1 пулей).
Резултатът е характерно прещракване, заскачане или ригидно блокиране на пръста в свито положение.
Анатомична основа
Сухожилията на флексорите на пръстите преминават през серия от ануларни примки (пулеи), които ги задържат близо до костите по време на флексия. Първата ануларна примка (A1) се намира на нивото на метакарпо-фалангеалната става, на палмарната повърхност на ръката.
При тригер фингъра възниква несъответствие между размера на примката и удебеленото сухожилие. Често се развива нодул (възел) на сухожилието, който прескача с прещракване през примката при флексия и екстензия.
Засягани пръсти и рискови групи
Най-често се засягат четвъртият (безименен) пръст и палецът, последвани от средния, малкия и показалеца. Палецът при това състояние се нарича специално „заскачащ палец“ или trigger thumb.
Заболяването засяга жени значително по-често от мъжете, с пик около 50 до 60-годишна възраст. Захарният диабет, ревматоидният артрит, амилоидозата и микседемът са системни състояния с повишен риск. Повтарящи се движения с захват на инструменти са професионален фактор.
Класификация по Куин
Куин и Голф предложиха класификация в четири степени според клиничната проява. Степен 1 (пред-триггер): локална болка и чувствителност над A1, без обективно прещракване. Степен 2 (активен): пръстът прещраква, но пациентът може да го разгъне самостоятелно.
Степен 3 (пасивен): пръстът прещраква и за разгъването му е необходима другата ръка. Степен 4 (фиксиран): пръстът е фиксиран в свито положение и пасивно разгъване е невъзможно или болезнено. Тази класификация подпомага избора на лечение.
Клинична картина
Първите симптоми често са утринна скованост на засегнатия пръст и неприятно усещане за нещо в основата му от палмарната страна. Прещракването се развива постепенно и в напреднали случаи се чува и усеща ясно при движение.
Болка обикновено е по-силна при разгъване на пръста след нощен сън, тъй като нодулът се „заклещва“ под примката. Палпация в основата на пръста върху палмарната повърхност установява чувствителен възел, който се движи заедно с флексията и екстензията.
Лечение
Подходът зависи от стадия на заболяването. При ранни случаи (степени 1 и 2) консервативното лечение има добри резултати: модификация на дейностите, нощна шина, която задържа пръста в екстензия, противовъзпалителни средства.
Локалните инжекции с кортикостероид в обвивката на сухожилието през първата ануларна примка имат много висока ефективност, със степен на успех над 70 процента при недиабетици. При диабетици резултатите са по-скромни, но все пак значими.
При неуспех на консервативното лечение или при напреднали стадии (3 и 4) се прилага малка хирургична процедура за разсичане на A1 примката, която е амбулаторна и с почти стопроцентова дългосрочна успеваемост.