Карпалният тунелен синдром е най-честата компресионна невропатия в човешкото тяло и представлява състояние, при което медианният нерв е компресиран в карпалния тунел на нивото на китката. Засяга от 3 до 6 процента от възрастното население, с предимство при жени над 50-годишна възраст.

Анатомична основа

Карпалният тунел е остеофиброзен канал в основата на китката, ограничен отзад и отстрани от карпалните кости, а отпред от напречната карпална връзка (flexor retinaculum). През този тесен канал преминават девет флексорни сухожилия (за пръстите и за палеца) и медианният нерв. Натиск в тунела е значително повишен в крайни положения на флексия и екстензия на китката, което обяснява нощната симптоматика и засилването при определени дейности.

Етиология

В мнозинството от случаите карпалният тунелен синдром е идиопатичен. Възможни системни допринасящи фактори са захарен диабет, хипотиреоидизъм, ревматоиден артрит, бременност (поради задържане на течности), затлъстяване и продължителна употреба на определени медикаменти. Локални причини включват кистозни образувания, гангли, посттравматични промени и хипертрофия на флексорните сухожилия. Повтарящите се движения на китката и употребата на вибриращи инструменти са допълнителни професионални рискови фактори.

Клинична картина

Класически симптом е парестезия (изтръпване и мравучкане) в палеца, показалеца, средния пръст и радиалната половина на безимения пръст. Симптомите се засилват през нощта и често будят пациента, който усеща необходимост да разтрисва ръката си за облекчение („феномен на разтриване“). Болка може да се излъчва нагоре по предмишницата към лакътя и рамото. В напреднали стадии се развива слабост и атрофия на тенарната мускулатура (мускулите на палеца), което води до затруднения при тънки движения като закопчаване на копчета.

Диагностични тестове

Тестът на Тинел се извършва чрез леко перкутиране (тупкане) над карпалния тунел и е положителен при възпроизвеждане на парестезии в инервационната зона на медианния нерв. Тестът на Фален се извършва чрез задържане на китките във флексия за 60 секунди и е положителен при възпроизвеждане на симптомите. Тестът на Дуркан (мануална компресия над тунела) е друг чувствителен метод. Електродиагностичните изследвания (ЕМГ и нервна проводимост) са златен стандарт за обективна диагностика и стадиране.

Лечение

Консервативното лечение е първа линия при леки до умерени случаи без атрофия. Носенето на нощни шини, които задържат китката в неутрално положение, е една от най-ефективните мерки и предотвратява нощното увеличение на тунелното налягане. Локалните инжекции с кортикостероид могат да дадат значително облекчение, особено при остри случаи. Хирургичното освобождаване (карпален тунелен релийз) чрез отворена или ендоскопска техника е окончателно решение при тежки случаи, при наличие на атрофия или при липса на ефект от консервативно лечение в продължение на 3 до 6 месеца. Резултатите от операцията са като цяло отлични.