Болестта на Де Кервен представлява стенозиращ тендовагинит на сухожилията на дългия абдуктор и късия екстензор на палеца, които преминават през първия дорсален отдел на китката. Състоянието е описано за първи път от швейцарския хирург Фриц Де Кервен през 1895 година и носи неговото име.
Анатомична основа
Първият дорсален отдел на китката съдържа сухожилията на дългия абдуктор на палеца (abductor pollicis longus) и късия екстензор на палеца (extensor pollicis brevis). Тези сухожилия преминават през тесен фиброзен канал над лъчевата кост (radius) и са обвити в обща синовиална обвивка. При болестта на Де Кервен се развива хронично възпаление и удебеляване както на обвивката, така и на самите сухожилия, което води до затруднено приплъзване и характерната болка.
Рискови фактори
Заболяването засяга най-често жени между 30 и 50-годишна възраст. Сред рисковите фактори са повтарящи се движения на палеца с радиална или улнарна девиация на китката, употреба на смартфон в продължителни сесии (което е довело до неофициалното наименование „палец на смартфон“ или „майчински палец“), грижа за бебе с често повдигане под мишниците, бременност и кърмене (хормонални влияния), някои професии (фризьори, тенисисти). Прогресията на ревматоиден артрит и захарен диабет също са рискови фактори.
Клинична картина
Болката се локализира над радиалната (лъчевата) страна на китката, около 1 до 2 сантиметра проксимално от радиалния процес. Тя се засилва при движения на палеца, особено при отвеждане встрани и при едновременна радиална девиация на китката. Често пациентките имат затруднения при повдигане на детето, отваряне на буркани и въртене на ключове. Понякога се установява видимо удебеление и болезнено напипваема структура над засегнатата зона.
Тест на Финкелщайн
Тестът на Финкелщайн е патогномоничен за болестта на Де Кервен. Извършва се чрез сгъване на палеца в дланта, обхващане му от другите пръсти и пасивно отклоняване на китката към улнарната (лакътната) страна. Положителен е при възпроизвеждане на остра болка в първия дорсален отдел. Тестът има висока специфичност, но трябва да се различава от ризартрозата (артроза на ставата на основата на палеца), която също може да даде локална болезненост.
Лечение
Първа линия на лечение включва модификация на дейностите, противовъзпалителни средства и имобилизация чрез шина, която обхваща китката и палеца до интерфалангеалната става. Шината се носи цели дни в продължение на 2 до 4 седмици и значително облекчава болката чрез разтоварване на засегнатите сухожилия. Локалните инжекции с кортикостероид в тендиновата обвивка имат много добра клинична ефективност, с публикувани степени на успех над 80 процента. При рефрактерни случаи или при персистираща дисфункция след инжекции се прилага хирургично освобождаване на първия дорсален отдел, което е сравнително малка процедура с високо клинично възстановяване.