Лордозата представлява нормална извивка напред (вентрална) на гръбначния стълб в шийния и поясния отдел. За разлика от кифозата и сколиозата, лордозата сама по себе си не е заболяване, а физиологична извивка.
Патологични състояния са хиперлордозата (прекомерна извивка) и изправената лордоза (загуба на нормалната извивка).
Физиологична лордоза
Нормалната поясна лордоза при възрастен се измерва между 40 и 60 градуса по специализирани рентгенографски методи. Шийната лордоза варира между 20 и 40 градуса. Тези извивки заедно с гръдната кифоза формират S-образна форма на гръбначния стълб, която осигурява оптимална амортизация при ходене и тичане.
При новородените и малките деца гръбначният стълб е с C-образна форма (само кифоза), а лордозите се формират постепенно при придобиване на изправеното положение и ходене.
Хиперлордоза
Хиперлордозата (или поясната хиперлордоза) представлява патологично увеличаване на поясната извивка. Външно се забелязва изпъкнал корем и засилено изпъкване на седалището.
Причините включват слабост на коремните и седалищните мускули, скъсяване на гръбните и илиопсоасните мускули, наднормено тегло, бременност и определени структурни състояния като спондилолистеза. Хиперлордозата увеличава натоварването на задните елементи на гръбначния стълб (фасетни стави, междупрешленни форамени) и може да причини хронична поясна болка.
Изправена поясна лордоза
Изправената (или плоска) поясна лордоза представлява обратната патология, при която се губи нормалната извивка напред. Това състояние се описва и като синдром на „плосък гръб“ (flat back syndrome) и е особено често след гръбначни операции с инструментариум при сколиоза, които не запазват сагиталния баланс.
Клиничните последствия включват компенсаторно хиперекстензиране на коленете, разтоварване на гръдната кифоза, мускулна умора и трудност при дълго стоене и ходене.
Сагитален баланс
Концепцията за сагиталния баланс е централна в съвременната гръбначна патология. Тя описва положението на главата спрямо таза в страничен изглед.
При нормален сагитален баланс вертикална линия от центъра на седмия шиен прешлен (С7) пада в задната трета на първия сакрален прешлен (S1). Позитивен сагитален дисбаланс (при който линията пада пред S1) е свързан със значителна нетрудоспособност и постоперативни проблеми.
Принципи на лечение
Хиперлордозата се лекува с упражнения за укрепване на коремните мускули (трансверзус и ректус абдоминис), седалищните мускули и стречинг на флексорите на бедрото и гръбните мускули. Корекция на телесното тегло има значителен ефект.
Лумбостат може да се използва временно за облекчение при остра болка. При изправена поясна лордоза целта е възстановяване на сагиталния баланс, което в тежки случаи може да изисква хирургична остеотомия за пресъздаване на физиологичната извивка.