Протезата е външно или вътрешно медицинско изделие, което замества липсваща анатомична структура и подпомага частичното или пълно възстановяване на нейната функция. Терминът произлиза от старогръцкото „πρόσθεσις“ (добавяне).
Протезирането представлява отделен дял на техническата ортопедия и съдържа елементи на инженерство, биомеханика и материалознание.
Класификация на протезите
Екзопротезите се поставят външно върху повърхността на тялото и заместват ампутирани крайници, части от лицето или други повърхностни структури.
Ендопротезите се имплантират хирургично в тялото и заместват ставни компоненти, кости или меки тъкани. Към ендопротезите спадат тазобедрените, колянните и раменните ставни протези, които са сред най-разпространените реконструктивни хирургични процедури в света.
Протези за долен крайник
Подколенната ампутация (под коляното) се протезира с изделие, което включва глезенно-стъпален компонент, тибиална част и приемна гилза.
Надколенната ампутация изисква допълнителен колянен компонент, който може да бъде механичен, хидравличен или с микропроцесорно управление. Съвременните микропроцесорни колена анализират фазата на походката в реално време и адаптират съпротивлението на коляното за по-естествена биомеханика.
Протези за горен крайник
Протезите за горен крайник се класифицират на пасивни, телесно задвижвани, миоелектрични и хибридни. Пасивните протези имат основно козметична функция и се използват при ниско функционално изискване.
Миоелектричните протези регистрират електрическата активност на остатъчните мускули и я преобразуват в команди за моторите на ставите. Най-съвременните модели предоставят многостепенно захващане на пръстите и сензорна обратна връзка.
Историческо развитие
Първите документирани протези са от древния Египет и включват дървени пръсти за стъпала, открити при разкопки на мумии. През Средновековието и Ренесанса протезите за крайници са били грубо изработени от дърво и метал.
Военните конфликти на 20 век, особено двете световни войни и Виетнамската война, ускоряват развитието на протезирането и въвеждат материали като алуминий, неръждаема стомана и въглеродни композити. Днес 3D принтирането и роботизираните технологии трансформират индустрията и правят протезирането достъпно за повече пациенти.
Психологическа адаптация
Загубата на крайник представлява не само физическа, но и значителна психологическа травма. Процесът на психологическа адаптация е дълъг и често преминава през фази, сходни с тези на скърбенето: отричане, гняв, депресия и в крайна сметка приемане и адаптация.
Феноменът на „фантомния крайник“, при който пациентът усеща несъществуващата вече част от тялото, се среща при огромната част от ампутираните. Феноменът може да включва и фантомна болка, която изисква специализирано мултидисциплинарно лечение.
Подкрепящи групи с пациенти, преминали подобни процедури, са доказано полезни и в много страни са интегрирана част от рехабилитационния процес. Ранното включване в протезно лечение, обикновено в първите седмици след зарастване, ускорява психологическата адаптация.